Смъртта е едно нищо – празно място в друго празно място. Тя е безцветна, невидима и гола. Тогава какво е душа, мамка му, къде стои, кой я създава и изчезва ли с нас? Учените хора ще кажат – „Живееш, умираш и толкоз, като пукнеш, ще се чувстваш точно, както преди да се родиш”. Звучи логично, но какво става с душата – и тя ли загива или просто си хвърчи като ненормална из небето? Според мен душата не изчезва. Тя не е нещо, дето да пипнеш, а някакъв вид енергия. Има си физични закони, казващи, че нищо в природата не се губи. Следователно и душата заминава някъде. Тъмна енергия, тъмна материя, черни и бели дупки – все неща които не познаваме, но може би душата отива при тях. И защо изобщо трябва да ходи в нашата Вселена, сигурно се появява в друга. Умираш си ей тъй на, тъпото ти тяло отново става част от звездите, а душата ти се изпарява безследно. Не става така, запомнете, че нищо не се губи. Предполагам, че тя отива на онова място и си живее там на едно ново ниво. Представете си, че има далеч по щастливи усещания от земните(любов, секс, ядене, пиене, книги, наркотици, мач, деца...), но извънпланетните радости остават необясними тук. Ето мравката, тя поглежда нагоре и вижда човек – много ясно, че нищо не разбира глупачката. Така сме и ние, зяпайки в отвъдното – не можем да осъзнаем по-висшето съществуване. Набожните ще кажат, че отиваме при Исус(барабар със смрадливите си тела). Там ще играем карти, ще се сношаваме пияни, а после ще ядем ребра със зеле на фурна, защото сме били нам какви си долу. Не го вярвам. Други мислят, че се прераждаме – днеска си бухал, после скумрия, човек, бобър, микроб под мръсните нокти на някой шлосер... Изглежда абсурдно – че тя природата луда ще стане да намества всички.
Смъртта не идва – ти отиваш при нея. При душата е на обратно – малко генетичен материал от родителите плюс нещо неизвестно нам и готово. Следователно душата не седи в главата ти като пън или в парчето месо наречено сърце, а се намира в ДНК-то, запечатана като енергия и разум във всяка една от клетките ни. Колкото и странно да звучи, душата я има дори в дебелото черво. Такава притежават и децата с интелектуални затруднения, просто им е трудно да я доосъзнаят. Душата се ражда един път, не ползваме такава втора употреба, защото тя е строго индивидуална. Не се прехвърля в магарета и ряпа. Не ходи да види, какво прави Исус. Дошла е от нещо и не може да хвърли топа като нищо. Просто остава, регенерира, пътува... Няма нужда от тяло, защото е енергиен елемент във форма, която не ни стига акъла да разберем. Притежава сингулярност, също като черните дупки и не можеш да я носиш в туби. Самата душа съществува в себе си, без да се съобразява с времето и пространството. Тя е ти, смисъл в съзнанието. Човешкото тяло умира, но душата не. Тя следва естествената йерархия на природата. Изглежда, че всеки от нас е Бог.
Стресът на работното място: 4 съвета за ...
Как Канада се превръща в лаборатория за ...
Всъщност като умреш, нищо не разбираш, щото няма вече съзнание. Така че - живей, доакто можеш.
А иначе докато го мислиш, вземи и изтърбуши едно десетгодишно Talisker (няма да те съдят за педофилия), пък дано да те поразведри малко ;)
Поздрави, брат!
Яворе, изрод, прати ме в замисляне. Аз съм природно разведрен и нищо ми няма, но ще ударя едно педофилско уиски. :)
Наздраве, брат.