Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.09.2014 13:52 - Любовта ни със Сара Джесика – една локва от секс 18+
Автор: nikola666 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 11583 Коментари: 8 Гласове:
18

Последна промяна: 16.09.2014 23:44

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

          Запознах се със Сара Джесика Паркър през 97-ма в Синеморец. Аз бях барман в кръчмата на плажа, а тя бе наела бунгало в селото. За пръв път я видях през една ленива юлска вечер. Облечена в шарена рокличка с презрамки, миришеща на промишлен сапун и манго(не знам как мирише мангото, но сигурно е така). Седна на бара с двеста килограмовата си коса, усмихна де що зъб има и ме погледна. Аз съм рошав, брадясал, с някога бял потник, татуировка на отбор и ми е лошо от снощи, щото съм се напил на съблезъб делфин клошар. Отивам при нея. Ебахти чара... гледам като някой въглищен пласт. Поръчва коктейл „Манхатън”. Викам и: „уот ис дис, ма”? Тая се засмя и почна да ми разяснява съставките. Рекох „нямаме, ако искаш ще ти донеса една ракия и овнешки карантии за мезе”. Тя любопитно кимна. След малко и налях една голяма домашна(от личните ми запаси) и донесох плато с  варени черва, мозък, очи, дробсърма и хранопровод. Разливам пиене на пресъхналите посетители(някои от тях безсрамно взимат автографи от Сара). После се връщам при американката. Ни яла, ни пила. Сипвам и на себе си. „Наздраве, булка”. Първа глътка... задави се, кашля, киха, горяло било. Подадох и едно око с пръсти. Тя го гризна, но сока изпръска роклята и. Изглеждаше ядосана, за това пак вдигнах наздравица. Тоя път мина по-добре – ядеше дреболиите, сърбаше ракия с люта чушка в постоянен кръговрат. Всичко свърши и наточих по една наливна бира. Тя преполови на един дъх своята и каза: животът е хубав. Така си е, повечето хора неистово се стремят, да открият смисъл в съществуването си, но това е празна работа, щото смисъл няма, няма и да има. Какво по-добро от това да си с красиво момиче и пълна чаша в прохладната вечер край морето(пък и където и да е). Заговорихме се за глобалното затопляне. Тя отбеляза, че това било вредно, но не знаеше за кой. Аз рекох, че това са простотии, измислени от неуспели политици и шарлатани с цел да изкарат кинти от малоумните, плитки хора. Ама имало климатични промени, не се предаваше актрисата. И к’во като!? „Природата си знае работата, ма пача”. Тя обаче била видяла един тюлен, дето много плувал, пък не можел да намери лед. Браво, чудесен довод, толкоз мъчно ми стана за тъпия тюлен, че едвам не заплаках с дебели сълзи. Сетне ми разказа, че щяла да се снима в сериал, на който възлагала големи надежди. Стана късно и пияните летовници се разотиваха. Казах на сервитьорките, да не ме чакат тая вечер и поведох да изпратя Сара. Мълчахме. Всеки мъж се колебае в такъв момент – да я целуна ли, к’во да правя деба... нерешителност, страх от отхвърляне, мокър ужас да не заприличаш на глупак... Стигнахме. Ръцете ми трепереха от нерви, но си помислих, че всъщност няма какво да губя. Наведох се и я целунах. Тя ми отвърна. Вятърът умря, морето стана беззвучно, почвата се изпари. Бавно поех езика и... топъл и млад, пресен като плод паднал в прозрачна река.
           Цяла нощ не спах. Едвам на сутринта успях да дремна, а по обед се завлякох на работа. Още пиех първата си бира, когато тя се появи. Стои и само се усмихва, някак срамежливо, а енергията и ме блъска, блъска. Напълно се съживих и съжалих, че не съм се изкъпал. Викам и да дойде, „тудей уи иит трайп суп”(английският ми е, като на виетнамски работник в африканско предприятие). Отивам отзад, бия един приятелски шамар на готвача Добри и му казвам да сипе две шкембета. Нося порциите. Сара гледа чорбата недоверчиво. Слагам и чесън. Съвсем я изгубих. Обръщам се и викам силно: „ей малоумник, дай две ракии”... опааа... то аз съм бармана. Нося питиетата, а тя с лъснали очи първа рече наздраве. Отпива. После сърба от врялата течност. Услажда и се. Аз си мисля как искам да съм ракия – да се разлея в устата и, да проникна до малкото стомахче, а сетне да стигна до красивия и дванадесетопръстник. Наобядвахме се, взех бутилка северозападна скоросмъртница и заведох Сара до устието на Велека. Там се гонихме, смяхме, шляпахме из водата... точно като на филм. Щастливи, легнали на пясъка обясних на любимата как комбинацията от ракия, шкембе чорба и бира предпазва човек от рак, кисти в ухото, природно слабоумие, кръвосмешение и жажда за еднополов брак. Знаех какво следващяхме да се размножаваме. Поизмих се тайно в реката(уж търся рапани) и тръгнахме за ръце към квартирата ми. Стаята беше гореща, но затворих прозореца. Тя невинно се отдръпна от мен, явно се чудеше, дали да ми се довери. Съблякох стария потник, направих две крачки и я дръпнах до себе си. Сара ме гледаше в очите и никъде другаде. Целунахме се бавно, а жизнената и слюнка мажеше с мед мозъка ми. После слезе надолу с език, изу гащите ми и го пое нежно в устата си. Бог има, понеже доказателството е на колене пред мен. Правеше го непохватно, но с такава искрена надежда, че почти колабирах от удоволствие – харесваше ми, че е неопитна. Беше ме страх, да не свърша преждевременно и леко я отделих от члена си. Съблякох я постепенно, напипвайки сочната и прасковка. Понечих да я целуна отдолу, но тя ме отдръпна – беше готова. Положих малкото телце на леглото и влязох. Очите на момичето потъмняха, затлачени от първият оргазъм, а аз продължих да я тикам надолу в блатото на безмозъчната наслада... Лежахме потни. Погледът и се проясни. Пушихме. Нито дума. Отидох до хладилника за бира. Докато отпивах, наблюдавах голото и задниче, а то всичко му се виждаше. Изпънах се отново. Лесно я повдигнах на четири крака, а после навлязох в нея. Държах я силно за кръста, порейки крехкия и организъм. Тя беше извърнала глава към мен и само шепнеше: „Kolio. Kolio, K-k…” Гръмнахме заедно, като взривена стена на огромен язовир.
          Така изкарахме няколко дни – раят е едно изключително тъпанарско място, в сравнение с това което имахме тук и сега. Реших да я запозная с майка и заминахме за село със стария ми „Пасат”. По пътя блудствах с актрисата нееднократно. Пристигнахме щастливи. Майка веднага я одобри въпреки езиковата бариера – толкова ги обичах и двете. Викам и: „Сара Джесико връй да правиш салата, но първо ела да те запозная с животните”. Таралежът Тихомир, котката Севдалина и свинята Йордан. Това огромно прасе беше 7-8 годишно и го държахме само за разплод. Обикновено само спи и яде, но намерим ли му работа(срещу 20-30 лева) става най-пъргавото животно от вида си. Отварям вратичката на кочината му, а той излиза тежко като цар. Първо се отърква в люляка и така се явява на улицата. Пък и умен – само му казваш надясно наляво и сам си лови пътя. Стопаните го посрещат с круши и пъпеш(децата бягат уплашени от внушителната му външност), но той е надушил момичето си и цепи право при нея. Там ухажва малко, а после си свършва съвестно задълженията. Изкарваме го и чак тогава се нахвърля на плодовете. Дечурлигата се престрашават и започват да си играят с него – яздят го, бъркат му ушите, чешат го, а Данчо само весело грухти. Ако му дадеш половин диня ще я изяде, ако му дадеш цяла, почва да я рита – мач му се играе. Така разбрахме за страстта му към футбола. Лятото изкарваме телевизора навън. Пускам някоя среща, а шопарът сяда като куче и с нищо не можеш му отклони вниманието(освен ако му сипеш бира). На полувремето превключвам на новините, но свинята като види политици и светкавично губи интерес – явно себеподобните са му скучни. Американката го поязди малко, заливайки се от смях, а после ми каза „ай лов ю, Никола”, аз отвърнах „ ай лов ю со мъч, Сара”. Направихме купон – комшии, братовчеди, стари приятели, веселба, танци, пиене и скари. На другия ден я закарах до София. Милиони обещания бяха изречени през грапавите и сълзи на летището. Плачеше с глас, нареждайки, как скоро ще сме заедно и как нищо на тая планета не може да ни раздели. Последна целувка... Никога повече не я видях.
          След два месеца приключи сезонът и се прибрах вкъщи. Напразно бях чакал пред телефона. Сара снимаше някакъв нов сериал(Сексът и нам к’во), а аз бях ненужен голтак, ръждясала релса на новия и път. Есента идваше хладна и безразлична. Очите ми бяха винаги пълни, но така и не преляха. Правех се на луд пред майка, че нищо ми няма, защо да тревожа жената, но в мен се бе заклещила гнойната мъка. Последна вечер на открито – слънцето залязва безчувствено, вятърът мъкне мъртвите листа, селската тишина ме разкъсва. Сам на малката маса... разплаках се, просто ми беше тежко. Защо ме излъга, Сара?!  Нещо ме бута. Прасето Йордан ме гледаше тъжно в очите, после сложи главата си върху мен. Тишката се беше покатерил от някъде, пропусна пълната чиния и застана пред мен със смешната си муцунка. Котката Севда беше хванала лястовичка, но я пусна и скочи в скута ми. Моите стари другари разбираха, че ме боли. Зверовете искаха да ме утешат.




Тагове:   майка,   локва,   шкембе,   ракия,   секс,   САРА,   луд,   паркър,   Джесика,


Гласувай:
18
0



1. favn56 - Отчекна ми се ченето от смях.
16.09.2014 14:01
Отчекна ми се ченето от смях.
цитирай
2. nikola666 - :(
16.09.2014 14:16
Абе то на мен не ми беше много смешно, но така го разказах.
цитирай
3. injir - Човек, като започне да си мечтае - да ...
16.09.2014 16:53
Човек ,като започне да си мечтае - да не си отказва в нищо... :)
цитирай
4. nikola666 - :)
16.09.2014 18:57
Нищо не разбрах, но коментарът е як.
цитирай
5. vladdrakula - Все едно слушам World Painted Blood ...
17.09.2014 16:03
Все едно слушам World Painted Blood на Slayer - връщане към по-старото творчество като Reign in Blood (историите коя как си опънал), но съчетано с изчистения звук на Diabolus in Musica (постовете ти, различни от това коя как си опънал) :)
цитирай
6. tomov8 - Мъкааа братле
18.09.2014 21:00
Разказа ти ми напомни за едно страшно лято на язовир Батак с Кайли Миноуг...
Само ние с разбитите сърца знаем какво ни е
цитирай
7. injir - Брях! Много американки, много а...
18.09.2014 21:11
Брях! Много американки, много австралийки... :)
цитирай
8. nikola666 - Т
26.09.2014 18:53
Томов8, разбрал си каква е играта.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nikola666
Категория: Лични дневници
Прочетен: 383283
Постинги: 34
Коментари: 219
Гласове: 355
Архив
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930