Прочетен: 18946 Коментари: 14 Гласове:
Последна промяна: 14.08.2014 00:07
С тези два клипа(по мои истории) ще участвам в надпреварата за Оскарите, както и в селекцията на конкурса „Златна дъвка” на рибовъдно стопанство „Летаргия” гр. Рудозем. Специални благодарности искам да изкажа на Гергана, Стефан, Ненчо, Емо и Ангела Меркел. Благодаря също на: Юсеин Болт – че бързо ми носеше банички, когато бях гладен; на Фил Колинс – за това как ми пееше „Кълна сее...” по телефона; на Джейсън Стейтъм – че пребиваше съседите ми, когато недоволстваха от силната музика вкъщи; на Чарли Харпър, който винаги беше до мен, когато исках да се напия; на братята Жан, Клод, Ван, Дам с които играехме футбол. Искам да благодаря също и на Дженифърките Лопес и Анистън, за онова диво лято в Ахтопол; на семейство Бил и Хилъри Клинтън, че ми разтриваха краката; на Батман за суджуците, които крадеше за мен от хорските тераси и не на последно място на Британската Кралица Елизабет Втора, че лично преведе творбите ми на чешки.
Участията ми продължават – Стивън Спилбърг ме покани за новия си филм като сценарист. Сюжетът е следния – Кристияно Роналдо отива да си купи хляб, но по пътя губи торбичката си(зер няма да дава 40ст. за нова). Докато я търси, се запознава с Лионел Меци и между двамата избухва спор на тригонометрична тематика. Случайно преминаващата от там Риана, ги разтървава, а после тримата се любят. Героите ще играят сами себе си, а за ролята на торбичката сме наели Сара Джесика Паркър. Вторият ми проект е свързан с лентата „Хари Потър и нечистоплътният принц”, където съм продуцент. Историята е следната: Джъстин Бибър влиза в затвора, по несправедливи обвинения. Там му се изреждат всички негри, едно малко кученце на име Роджър и някакъв статист без да иска. После филмът свършва. Последно играх в премиерата на моноспектакъла „Невидимият ням” в Роял Албърт Хол. Три часа нафуканите гости гледаха празната сцена, накрая излязох от роля и обрах овациите на публиката. Сър Шон Конъри ме похвали за ексцентричната творба и знаменитото ми актьорско присъствие. Представлението и до днес се играе с успех на „Бродуей”, а вече втора година пиша сценарий за филм. Почти съм готов – немият невидим ще гледа два часа празен котлон... зрителите също, жанрът е екшън. Всички права са запазени и отдавна продадени.
За финал искам да ви споделя, че вече притежавам Фейсбук профил. В него ще бъдат обсъждани теми като колекционирането на бормашини в Мадагаскар и колко козунака е възможно, да изяде един индивид в четвъртък срещу петък. Поздрави на всички с новата ми книга – „Има ли извънземни под капачките на бутилките или как да си намерим любовница, без тя да знае”.
Аз пък замислям да започна интернет-книга , но това като се поосвободя малко от работата . Първо се чудих на каква тематика да е , но после се сетих за блог.бг и реших да пиша за безкрайността на човешката глупост :-))
18.06.2014 20:15
новата ти придобивка във фейса.
Имаш дар слово и дано до година тази среда нарои бисери както за англичаните.
;))
В Роял Албърт Хол всичко е възможно!:)
Не не... публиката седи и настървено следи (без)действието. Тихо е като в бутилка олио по новолуние.
и удоволствието да се насладя на таланта ти.
Благодаря ти, Никола!
Вече ти е време, обаче... да напишеш нещо сериозно отново...
нещо, което хем да те кара да се смееш, хем да стряска, хем да ревеш...
Както само ти можеш... Ще чакам.
Единственото ми удоволствие, освен книгите, е да покарам колелото си след работа. Така се чувствам свободна, отхвърляйки безсмислието на изтеклия ден. В квартала направиха няколко не лоши алеи, но на едната редовно спираше черно БМВ, оставяйки съвсем тясно място за преминаване. Бях решила да се разправя със собственика, такъв скандал ще му спретна, че да се чуди, добра идея ли е било да се ражда. Днес ми е много криво. На работа ме ядосаха и се усещам някак отчаяна. Чудех се дали да изляза с колелото. Не ми пукаше, бях толкова празна. Исках само да се свия на дивана и да плача, но така и така ще го направя, по-добре да покарам малко. Излязох на улицата. Стигнах велоалеята, когато видях автоталибана да човърка нещо по колата си, отново спряна напреки. Бях бясна. Подпрях велосипеда на едно дърво и се развиках на глупака: „абе господине, вие може ли да сте толкова прост, да паркирате тук”. Тоя се обърна и ме погледна озадачено. „К'во ме гледаш, мухльо... разкарай си кошника, да не ти надупча шибаните гуми”. Тоя пак мълчи. Изглеждаше привлекателен, а това ме разяри още повече. Тъкмо да продължа с хулите, цървулът ме дръпна към себе си, навря ръката ми някъде около топлия двигател и каза с чугунения си глас: „дръж здраво тука”. Откачих от наглостта му – аз му правя забележка, а той ме кара да му ремонтирам колата. Обикаляше около мен и сръчно нагласяше някави неща. „Дръпни се” – сега вече ме и командва, врях от възмущение. Седна зад волана и запали. После излезе доволно усмихнат. Сега щях да го разкатая, толкова бях набрала – „абе боклук ненормален...” прекъсна ме казвайки: „момиче, имаш кръв по задника”. Изпървом не разбрах какво ми говори - как кръв, как задник?! После се усетих... беше ми дошло предсрочно – гащите и светлия ми клин бяха мокри. Потънах. Толкова ме беше срам, сама насред квартала... оцапана... Мъжът направи нещо неочаквано – съблече черната си риза и я завърза около кръста ми, така че дупето ми да не се вижда. Сетне каза: „ще дойда да те взема от тук, след точно17 дни в осем”. Качи се на БМВ-то и отпраши. Стоях и не знаех какво да правя и мисля. Взех колелото и се прибрах вкъщи с очевидната задача да плача, но не ми се получи.
